Wird geladen
UT![]()
author
Uy Tashkov
=>I am feeling obliged to warn you, my possible readers, that you better ... /forget/ about me, because I am /not/ an author who has to be read, unless you, occasionally, meet two requirements: you...mehr sehen=>I am feeling obliged to warn you, my possible readers, that you better ... /forget/ about me, because I am /not/ an author who has to be read, unless you, occasionally, meet two requirements: you understand Bulgarian language, and like dirty, indecent, /cynical/, or vulgar verses (but, still, not pornography). And if you ask yourself: why then I publish these indecent things, then the answer is: because at least 1/3 of the men /like/ (or have liked or will like) such exactly forbidden verses for at least a decade in their life, but probably longer. And the verses are, most of them, from before about 20 years, and I am now old enough to think about my literary heredity, so that I said to myself: why keep them only for me and not leave them to the younger generations? Because of this I am leaving them — here for the smallest possible payment, and on some places even free. In fact, it goes about a series of dozen or so small booklets called “Малка Пичовска Библиотека”, “МПБ” (what is something like “Small Playboy’s Library”). So that is, and you can find something more about me and my name in the booklet zero (“МПБ 00”). Now a pair of sentences in Bulgarian. |
=>Здравейте, пичове! Защото ако не сте такива то това, което публикувам тук под това пикантно име, У.Й. Ташков, няма да Ви хареса, и като така не е за Вас, забравете за мен преди още да сте си запознали с мене. Обаче ако сте пичове няма начин да не Ви хареса ташаклийската ми поезия, по простата причина, че тя харесваше на мен самия докато я писах, иначе аз нямаше да пиша такива неща, аз работя само for fun. Е да де, но понеже “малко” поостарях, то реших да публикувам каквото съм сътворил, с някои малки добавки в последните години, защото това, все пак, е много мелодична поезия, със, що се вика, детски рими, да ти е драго да ги четеш (докато си чешеш оная работа, имам предвид). Това са десет малки книжленца, наречени “Малка Пичовска Библиотека” (както бе казано по-горе), които съдържат по към 300 (някъде малко повече) поетични реда, и има шансове да пораснат с още 2-3 книжки. Ако Ви харесват ги четете, но по възможност /сега/, а не след 10-тина години, когато няма да ме има на тоя свят, та да може някое “зелено гущерче” да влезе и в моя джоб, а не само в джоба на фирмата, която ме издава. ||weniger sehen